Черен кон ли умира там на белия сняг...
Още един от „ Щурците “ отлетя към безконечните ягодови поляни. Вчера, при качване на сцената за концерт на „ Фондацията “ в село Селановци, Кирил Маричков пада и получава тежка черепно-мозъчна контузия, вследствие на която умира в колата за спешна помощ на път за болничното заведение в Оряхово.
На малко на брой е дадена благодатта да си тръгнат от този свят до момента в който са на сцената, в ателието, над белия лист или с инструмент в ръка. Целият им живот е творчество и отдаденост за хората, на които е отдадено тяхното изкуство. Маричков щеше да навърши 80 година на 30 октомври и го чакаха още концерти с „ Фондацията “. Жизнен, изпълнен с ентусиазъм и сила, годините като че ли минаваха около него. С бъндарашкия хъс от средата на предишния век, Маричков не се суетеше и без планиране приемаше всички планове с благоприятни условия за концертни осъществявания онлайн пред аудитория, която го боготвореше.
В листата на основаните от него песни са „ Рок в минало време “, „ Вкусът на времето “, „ Клетва “ и „ Вълшебен цвят “. Автор е на над 150 части, множеството от които са безконечни шлагери, хората ги знаят наизуст и ги пеят на драго сърце, тъй като те са в живота на най-малко две генерации българи, израснали с музиката на „ Щурците “.
Само си помислете, какъв брой пъти през годините песента „ Клетва “ е звучала на стотици хиляди абитуриентски балове от 80-те години на предишния век до през днешния ден. Много от младата генерация български реализатори направиха кавъри на песните на Маричков.
Маричков бе и кино композитор, негова е музиката към флмите „ Вчера “, „ Адио, Рио “, „ Индиански игри “, „ Вампири-таласъми “, „ Дунав мост “.
През 1992 година дружно с басиста на „ Тангра “ - Константин Марков основават „ Рок радио " Тангра “. През 2013 година Кирил Маричков („ Щурците), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Венко Поромански („ Те “) основават „ Фондацията “, напомня БНР.
Нека изпратим във безконечния му път безконечния Щурец с песните му, които остават.
Както пееше Емил Димитров „ Никой не може да ти отнеме обичта на хората “ (текст Иля Велчев).(Под клиповете на „ Щурците “ в Youtube в този момент валят прощални слова от хора от всички възрасти. Трогателно е...)
На малко на брой е дадена благодатта да си тръгнат от този свят до момента в който са на сцената, в ателието, над белия лист или с инструмент в ръка. Целият им живот е творчество и отдаденост за хората, на които е отдадено тяхното изкуство. Маричков щеше да навърши 80 година на 30 октомври и го чакаха още концерти с „ Фондацията “. Жизнен, изпълнен с ентусиазъм и сила, годините като че ли минаваха около него. С бъндарашкия хъс от средата на предишния век, Маричков не се суетеше и без планиране приемаше всички планове с благоприятни условия за концертни осъществявания онлайн пред аудитория, която го боготвореше.
В листата на основаните от него песни са „ Рок в минало време “, „ Вкусът на времето “, „ Клетва “ и „ Вълшебен цвят “. Автор е на над 150 части, множеството от които са безконечни шлагери, хората ги знаят наизуст и ги пеят на драго сърце, тъй като те са в живота на най-малко две генерации българи, израснали с музиката на „ Щурците “.
Само си помислете, какъв брой пъти през годините песента „ Клетва “ е звучала на стотици хиляди абитуриентски балове от 80-те години на предишния век до през днешния ден. Много от младата генерация български реализатори направиха кавъри на песните на Маричков.
Маричков бе и кино композитор, негова е музиката към флмите „ Вчера “, „ Адио, Рио “, „ Индиански игри “, „ Вампири-таласъми “, „ Дунав мост “.
През 1992 година дружно с басиста на „ Тангра “ - Константин Марков основават „ Рок радио " Тангра “. През 2013 година Кирил Маричков („ Щурците), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Венко Поромански („ Те “) основават „ Фондацията “, напомня БНР.
Нека изпратим във безконечния му път безконечния Щурец с песните му, които остават.
Както пееше Емил Димитров „ Никой не може да ти отнеме обичта на хората “ (текст Иля Велчев).(Под клиповете на „ Щурците “ в Youtube в този момент валят прощални слова от хора от всички възрасти. Трогателно е...)
(Текстът на тази ария е на огромния наш стихотворец Павел Матев. Музиката и аранжиментът са на Валди Тотев.)
Недокоснат и безоблачен,
януарския ден
носи отново неотлъчна
ранна тъга за мен.
В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам погребален знак.
И жестоката печал
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа...
Тъмна сянка се стопира
на студения предел.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...
Няма към този момент двуколка,
няма замайващ бяг.
Само черната болежка
върху белия сняг.
Детска тъга извира
от далечния мрак...
Черен кон, не умирай
върху белия сняг!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ